Агенция БГНЕС - Първият полуфинал на Евровизия 2015 дели радост от тъга
КОМЕНТАР:
От видените песни 8-16 (май, макар че ми се стори, че бяха по-малко) най-много ми допадна Румъния - главно заради румънския език в началото, а пък и защото май е на социална тематика, за деца. Гърция по принцип ми допадаше преди, защото ми приличаше на нещо на тази на Крисия, Хасан и Ибрахим. Дали защото са съседи, дали поради други причини, не знам. Но пък другите песни от Балканите не упяха да ми въздействат, макар че намирам нещо в тях... Имам предвид конкретно тази на Албания - сложна музика, изпълнение подобно на онова на представителката им родом от Косово преди няколко години, обаче твърде маниерно и сякаш в сянката на "Еуфория". Другите май не ми харесват като песни и концепция, или поради липса на харизма и талант на певеца, или поради други причини, които не осъзнавам и не бих се задълбала в интроспекция.
Тази година ми е някак безинтересно, липсва ми ентусиазъм и мотивация да ги гледам, макар че досега съм погледнала няколко, още преди полуфинала. Запомних само гръцката от тях. А самия полуфинал снощи пък загубих желание да гледам още щом мернах няколко неща. И в Евровизия има много политика, и в другите песенни формати на Балканите забелязах политика, и то не просто спонтанна и от куртоазия, а активна. Това ме отблъсква. Музиката и песента не са това.
КОМЕНТАР:
От видените песни 8-16 (май, макар че ми се стори, че бяха по-малко) най-много ми допадна Румъния - главно заради румънския език в началото, а пък и защото май е на социална тематика, за деца. Гърция по принцип ми допадаше преди, защото ми приличаше на нещо на тази на Крисия, Хасан и Ибрахим. Дали защото са съседи, дали поради други причини, не знам. Но пък другите песни от Балканите не упяха да ми въздействат, макар че намирам нещо в тях... Имам предвид конкретно тази на Албания - сложна музика, изпълнение подобно на онова на представителката им родом от Косово преди няколко години, обаче твърде маниерно и сякаш в сянката на "Еуфория". Другите май не ми харесват като песни и концепция, или поради липса на харизма и талант на певеца, или поради други причини, които не осъзнавам и не бих се задълбала в интроспекция.
Тази година ми е някак безинтересно, липсва ми ентусиазъм и мотивация да ги гледам, макар че досега съм погледнала няколко, още преди полуфинала. Запомних само гръцката от тях. А самия полуфинал снощи пък загубих желание да гледам още щом мернах няколко неща. И в Евровизия има много политика, и в другите песенни формати на Балканите забелязах политика, и то не просто спонтанна и от куртоазия, а активна. Това ме отблъсква. Музиката и песента не са това.
No comments:
Post a Comment