22 May 2011

НА КОЙ КОНТИНЕНТ ЩЕ Е ЕВРОВИЗИЯ 2012 И КАК СЕ СТИГА ДО БАКУ

След победата на Ел, Ники и песента "Running Scared" за Азербайджан "открих", че част от територията на Азербайджан всъщност се намира в Европа. Това е подобно на Русия и същия случай като Турция, както всички българи знаем, и Грузия, което малцина знаят. Столиците на три евразийски държави - Азербайджан, Грузия и Турция -, са на азиатския континент. За грузинската столица Тбилиси не съм сигурна, но  така ми изглежда като сравнявам картите.

Политическа карта на Евразия
Можете да кликнете двукратно върху картата,
за да получите по-едромащабно изображение, което 
да съпоставите с границите според физическата карта 

Винаги съм мислила, че Европа е само на запад и на север от Черно море. Чудех се защо Евровизия продължава да се разширява със страни от Азия, без да променя името си, например на "Евразиовизия". Разсъждавах, че името "Песенен конкурс на Евровизия (Eurovision Song Contest)" е производно не от "Европа" и "европейски", а от Евровизия ТВ. Или пък че са изиграли роля някакви политически съображения, както и силно желание да се утвърди неделимостта от европейската култура на еврейската и на тези на кавказките държави. Не изключвах да са играли роля и корупционни схеми.

Все пак възможно е поне част от горните ми предположения да са били близо до истината, защото Израел и Армения - последната страна изненадващо за мен, след откритието за Грузия и Азербайджан -, са разположени изцяло на азиатския континент. Разбирам напълно включването на Армения, защото не мога да си представя как би могло в Евровизия да участват Грузия, Азербайджан, Русия, Турция и Израел, а да не е включена Армения - би изглеждало като изключване.

Така че спокойно! - в разширяването на песенния конкурс има логика.

Следващият песенен конкурс ще се проведе в най-източната периферия на континента, дори по-източно от Москва (2009) и Анкара (2004). Това ще допринесе за по-нататъшното разчупване на наложения стереотип за Европа като Западна Европа и англосаксонизирана култура. Азерите може досега да са се маскирали и да са се представяли с песни в западноевропейски стил (англосаксонски или шведски, който според мен е вариант на англосаксонския), може на Евровизия да не сме видели много от традиционната и съвременната музикална култура на тяхната страна, но няма начин да не се докоснем до автентично азерското покрай Евросонг 2012. И в положителен смисъл, към което със сигурност ще се числи културалното различие, и в отрицателен.

Що се отнася до някои от негативните страни на азерската култура, четох в един форум емоционално есе от западняк за дълго и драматично чакане по опашки, в частност за жп билет - това може да припомни на по-възрастните българи добре познато и у нас явление. Не е изключено също достигането до Баку да е по-скъпо и трудно, сравнено с други  евровизионни столици. Според коментари в ESCToday.com на ентусиасти, които вече са направили проучвания, има два по-евтини маршрута: с нискобюджетна авиокомпания до Москва или до Анкара и оттам - с влак до Баку. Но и в двата случая има проблеми. От една страна, пътуването през чувствителния кавказки район на Руската федерация е разрешено само за граждани на страни от ОНД. От друга страна, железопътната линия от Анкара до Баку все още не е завършена, макар да не е изключено това да стане до началото на Евросонг 2012.

Направих набързо онлайн проучване как се отива до Евросонг 2012 от България. Добър вариант може да е пътуване със самолет до Тбилиси, Ереван или Техеран и оттам  - с влак (за около 35 евро първа класа от Тбилиси). Местни препоръчват влак пред автобус/маршрутка: 15 дълги часа от Тбилиси - най-близкия град до Баку, но затова пък много по-малък риск от автопроизшествия. Иначе транспортните комуникации между страните в района били добре развити. От Техеран може да се стигне също със самолет до Баку за 120-160 USD, в зависимост от това дали ще пътувате с азерската Azal или с IranAir. Най-нахъсаните фенове на Евросонг може да рискуват изцяло с автобус: първо до Истанбул, а след това още 3 дни - до Баку. Може би добър вариант е полет с нискобюджетна авиокомпания до някой от европейските градове, до които лети Azal, например Милано, и оттам - до Баку. Но като се калкулират цените се вижда, че при повечето варианти няма голяма разлика с директния полет от София до Баку.

Относно визите, вероятно властите в Баку ще направят всичко възможно, за да улеснят фестивалните туристи при получаване на азерски визи, като не е изключено дори да решат да отменят временно визите. Според онлайн форумите, в Грузия не се изисква виза за граждани на ЕС, арменската виза се получава лесно и е евтина (6 евро за престой до 20 дни), а в Техеран можете да получите виза и на летището срещу 60 USD за престой до 1 седмица.

А иначе Евровизия Баку 2012 географски ще е в Азия, тъй като азерската столица е разположена в азиатската част на страната. Конкурсът ще е в Азия и политически, защото специалният организационен комитет от 14 души за предстоящия Евросонг, вече назначен от президента на Азербайджан, е оглавяван от първата дама и включва само министри и други ръководители на държавни институции и ведомства. Разликата с европейския (англосаксонския) маниер е, че последният предполага прикриване възможно повече от очите на публиката замесването на политиката и особено на политиците - нещо като "Намесвай се, но да не личи!". Политическата намеса по европейски се случва най-често изискано и дискретно, посредством специалистите, ангажирани в организацията на международно и на  национално нива, както и рутинно - чрез медиите и пропагандата. Между другото и ние, българите, със сигурност сме между Европа и Азия в това отношение.

Заради тази междинност на азерската култура очаквам дори с още по-голям интерес и любопитство развитието на събитията около Евросонг 2011 и азерското домакинство.

15 May 2011

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЕВРОВИЗИЯ 2011


Според мен бяхме представени добре: с прилична песен, на български език, от много талантлива, харизматична и интересна певица, която може да пее отлично на живо. Поли Генова и чаровните момичета и момчета от групата й бяха реклама за страната ни сами по себе си.

Предполагам, че демонстрираното в много случаи от българската представителка англофилство не е изиграло особена роля за крайното впечатление. Тя неколкократно правеше реклама на Великобритания, британското и британските представители - едва ли не повече, отколкото на собствената си страна и себе си, което ми изглеждаше като вманиачаване.

В скоби казано, също така не е етично от страна на български представител да препоръчва гласуване за някого от своите конкуренти, както Поли Генова направи за британската група "Блу" в едно видеоинтервю, допринасяйки с това и други свои изказвания за 12-те точки от България на финала на Евросонг. Това би могло да породи и съмнения за реклама заради някаква лична изгода.

За съжаление, големият потенциал на песента не само не бе разкрит чрез сценичното й поставяне в Дюселдорф, но обратното - имаше голямо отстъпление от българския концерт за избор на песен и особено от "Евровизия в концерт" - Амстердам. Допускам, че гласовете предимно от Западна Европа, които песента получи, се дължат на двата последни видеоклипа и предварителното внимание в западноевропейските страни към фестивала, а не толкова на представянeто на песента на втория полуфинал на 12 май. Възможно е, от друга страна, естетическите решения от източната част на континента да изглеждат странни така или иначе за западноевропейците, така че те да не са обърнали особено внимание и на тази сценична постановка.

За мен основният извод за следващата година е следния: ако БНТ реши да продължи да участва, респективно ако не се откаже (натам може би ни води "вълната на недоволство" от оставането на Поли Генова в полуфинала), можем да разчитаме на наистина успешно представяне само ако се ангажират и други организации, неправителствени или частни, и то много отрано. Не знам какъв комерсиален интерес може да намерят за себе си други организации да участват, но вероятно биха могли, например печалба от реклама за БГ туризма и бизнеса. Организации от фенове-доброволци могат да свършат полезна работа, но такъв тип дейност в България не е особено застъпен засега.

Държавните институции според мен могат да си свършат работата само чрез БНТ. И точно така свършената работа трябва да е техния PR, без да търсят някаква друга директна изгода за себе си. Но наистина се съмнявам, че това хубаво нещо ще ни се случи.

В най-добрия случай БНТ като организатор също ще си поеме изцяло отговорността и ще се ангажира като национална телевизия, в която работят професионалисти.


Три изпълнения на песента "На инат":

КЛАСАЦИИ НА ПЕСЕННИЯ КОНКУРС НА ЕВРОВИЗИЯ 2011

Финал, 14 май 2011:
  1. Азърбайджан: Ell/Nikki - Running Scared - 221 точки
  2. Италия: Raphael Gualazzi - Madness Of Love - 189 т.
  3. Швеция: Eric Saade - Popular - 185 т.
  4. Украйна: Mika Newton - Angel - 159 т.
  5. Дания: A Friend In London - New Tomorrow - 134 т.
  6. Босна и Херцеговина: Dino Merlin - Love In Rewind - 125 т.
  7. ГърцияLoucas Yiorkas feat. Stereo Mike - Watch My Dance - 120 т.
  8. Ирландия: Jedward - Lipstick - 119 т.
  9. Грузия: Eldrine - One More Day - 110 т.
  10. Германия: Lena - Taken By A Stranger - 107 т.
  11. Обединено Кралство: Blue - I Can - 100 т.
  12. Молдова: Zdob și Zdub - So Lucky - 097 т.
  13. Словения: Maja Keuc - No One - 096 т.
  14. Сърбия: Nina - Čaroban - 085 т.
  15. Франция: Amaury Vassili - Sognu - 082 т.
  16. Русия: Alexej Vorobjov - Get You - 077 т.
  17. Румъния: Hotel FM - Change - 077 т.
  18. Австрия: Nadine Beiler - The Secret Is Love - 064 т.
  19. Литва: Evelina Sašenko - C'est Ma Vie - 063 т.
  20. Исландия: Sjonni's Friends - Coming Home - 061 т.
  21. Финландия: Paradise Oskar - Da Da Dam - 057 т.
  22. Унгария: Kati Wolf - What About My Dreams? - 053 т.
  23. Испания: Lucía Pérez - They Can't Take The Fun Away From Me - 050 т.
  24. Естония: Getter Jaani - Rockefeller Street - 044 т.
  25. Швейцария: Anna Rossinelli - In Love For A While - 019 т.

Втори полуфинал, 12 май 2011
  1. Швеция
  2. Дания
  3. Словения
  4. Румъния
  5. Босна и Херцеговина
  6. Украйна
  7. Австрия
  8. Ирландия
  9. Естония
  10. Молдова
  11. Белгия
  12. България
  13. Словакия
  14. Беларус
  15. Израел
  16. Македония БЮР
  17. Латвия
  18. Кипър
  19. Холандия

Първи полуфинал, 10 май 2011
  1. Гърция
  2. Азърбайджан
  3. Финландия
  4. Исландия
  5. Литва
  6. Грузия
  7. Унгария
  8. Сърбия
  9. Русия
  10. Швейцария
  11. Малта
  12. Армения
  13. Турция
  14. Албания
  15. Хърватска
  16. Сан Марино
  17. Норвегия
  18. Португалия
  19. Полша

Вместо заключение и изводи


Тъй като не гледах финала и нямам желание да гледам видеозаписа, няма да го коментирам. Класациите също според мен не са особено важни.

Все пак, с оглед на песента, класирането като индикатор за харесване, а също и на собствените ми предпочитания, за мен победител в промоцията на страната и културата си е гръцката песен. Мисля, че можеше да направят дори още по-добра реклама на себе си и на културното си наследство, като разказват повече конкретно за стила зейбекико при промотирането на песента.

Моите три песни-победители, най-харесваните от харесваните ми на финала - тези на Гърция, Босна и Херцеговина и Швейцария -, се представиха добре, но все пак по-слабо, отколкото на полуфиналите си. Сякаш им липсваше енергия. Може би това двойна участие полуфинал-финал е ненужно изтощително и въобще ненужно, достатъчен е само финал в два или три концерта, като крайното класиране се определя според броя на получените точки например... може би плюс гала концерт накрая, със същите или други песни на певците. Освен това към представянето на гръцката песен на финала бяха добавили ненужни според мен пироефекти. От останалите песни, чиито видеоклипове от финала изгледах - другите харесвани от мен плюс азерската -, всички имаха по-слабо представяне с изключение на азерската.

Сценичните ефекти при представянето на азерската песен са зашеметяващи наистина, направо спират дъха. С много въображение, креативност и майсторство! Гледах видеото многократно само заради сценичната постановка и особено светлинните ефекти, включително тези от LED видео екраните. Някак си ми бяха убягнали на полуфинала - дали защото ги нямаше, или заради затормозяващото шумно поемане на дъх от Ел, което развали цялото впечатление? Но и певците изглеждаха много по-уверени и по-релаксирани, успяха да влязат в постановквата на песента.

Иначе в момента песента, чието изпълнение от снощния финал имам желание да слушам изцяло - и вече слушах многократно -, е исландската :) Ведра, светла, с прекрасен текст и приятна като колективно изпълнение.

14 May 2011

ВЪЛНА ОТ НЕДОВОЛСТВО СЛЕД ОТПАДАНЕТО НА ПОЛИ ГЕНОВА ОТ "ЕВРОВИЗИЯ"?

Вълна от недоволство след отпадането на Поли Генова от "Евровизия" - Dnevnik.bg


Собствен коментар: Тази "вълна от недоволство" започва да ми прилича на масова психоза.

Интересно явление и любопитно какви са причините - едва ли са само емоциите от БГ участието на полуфинала и некласирането за финала. Вероятно евровизионното ни участие е само отключващия повод.

Моята подозрителност пак се обажда, че може би не е спонтанно, а е предизвикано, "манипулирано"...

Интересно е също, че това по-често се наблюдава при други случаи, например като при гибелта при катастрофа на македонския поп певец Тоше Проески. Какви свои преживявания проектираме ние, българите, по този начин?

13 May 2011

ОСТАНА САМО ФИНАЛЪТ НА ЕВРОСОНГ 2011

Много е вероятно да не гледам финалния концерт на 14 май, тъй като вече изгледах всички сценични представяния от двата полуфинала и от репетициите за тях и се чувствам преситена.

Едва ли новите 5 песни - на т.нар. "пет големи" Великобритания, Германия, Испания, Италия и Франция -, ще ме накарат да седна пред екрана отново. Още повече, че това класово разделение никак не ми харесва.

Все пак ето, по азбучен ред, моите любими песни сред финалистите:


Останалите участници са:

Видеоклипове с всички песни от генералната репетиция преди финала утре може да се намерят тук.

Бих се радвала, ако спечели песента на Босна и Херцеговина, а също тези на Гърция или на Швейцария. Песента на Франция не бих желала да спечели поради политически причини, признавам си го. Но според мен шансът това да стане е малък, тъй като, ако добре съм чула, Амаури Васили пее фалшиво на репетициите.

Все пак не е толкова важно кой ще се класира първи на конкурса, а за мен е все едно къде ще е следващото издание.

След финала ще разбера резултата и може би ще гледам видеоклиповете от представянията на песните. Разбира се, не възнамерявам да гласувам този път, за разлика от полуфинал 2 снощи.

Да благодаря за песните на Песенен конкурс на Евровизия 2011, заради които ми бе още по-интересно и приятно да следя конкурса: на Гърция, Босна и Херцеговина, Албания, Норвегия, Белгия, Сан Марино, Португалия, Молдова, Кипър, Македония.


Финалът на Евровизия може да се гледа на 14 май, 22 ч. БГ време, по два начина:
  1. По телевизия БНТ1
  2. Онлайн, съответно:

САБОТИРАХА ЛИ БЪЛГАРИЯ НА ЕВРОВИЗИЯ 2011?

За мен отговорът е да. Къде обаче бяха най-големите грешки на българските представители, или с други думи къде бяхме подведени най-много?

Ако някой е искал да ни саботира, можел е да го направи във всички възможни направления и по всеки от възможните начини. Въпрос на прилагане на метода "мозъчна атака" е да се изброят всички или повече от тях. Според мен обаче най-голямото саботиране бе в сценичното представяне на песента. Иначе би било необяснимо как професионалисти могат по толкова непрофесионален начин да преобразят едно свежо и "шик" рокаджийско парче на преобладаващо момичешката банда на Поли Генова, така че в крайна сметка да гледаме на полуфинала в Дюселдорф безвкусица без стил.

Представянето на всяка песен на Евросонг зависи от четири основни компонента:
  1. Самата песен - доколко песента има капацитет да се хареса на публиката си, доколко е в съответствие със съвременните тенденции и вкусове или пък е новаторска;
  2. Сценична постановка - хореография, стайлинг (костюми), светлинни ефекти и видео фон;
  3. Изпълнение по време на самия концерт;
  4. PR, реклама и промоция, както конкретно за песента, така и свързано със страната, нагласите и стереотипите спрямо нея и т.н.
Ще използвам скалата от 1 до 10, за да дам своята оценка на българската песен "На инат":
  • Песента: 7
  • Сценична постановка: 8 на БГ концерта; 9 на "Евровизия в концерт" в Амстердам; 2 на полуфинала в Дюселдорф
  • Изпълнението на концерта: 8 на БГ концерта; 9 в Амстердам; 5 или дори 6 на полуфинала в Дюселдорф
Няма да оценявам PR, реклама и промотиране тук, защото това е сложна тема, свързано е с политика и според мен е предмет на цял научен труд.

Най-интересен за мен е въпросът откъде идва разликата между отличната сценична постановка за БГ финала, вероятно дело на самата Поли Генова, както и прекрасната липса на хореография в Амстердам, от една страна, и слабото сценично решение от полуфиналния концерт в Дюселдорф, от друга страна.

Ето видеозаписи на тези три изпълнения:
Ще опитам да изброя няколко неща в отговор на поставения въпрос, без да претендирам за изчерпателност и научна достоверност:

Свежото рокаджийско парче:
  • Имаше ясна идея на песента.
  • Всички компоненти бяха в стилово единство, особено песен, костюми и хореография.
  • Постановката бе семпла, почти без излишества (в Амстердам дори съвсем без излишни неща) и затова бе близо до съвършенство.
Костюмите бяха "небрежно елегантни", каквито се носят от модерните млади хора, и съответстваха на стила на песента.

Танцът и движенията на момичетата
от групата бяха непринудени и изглеждаха естествено, както вероятно на парти или в клуб, когато се забавляват. Изпълнителите бяха себе си, с естествена мимика и движения. Пестеливите движения на Поли Генова, особено в Амстердам, бяха голям плюс: без да бъде статична, тя можеше да се концентрира върху пеенето и да вложи енергията си там, като при това следи и взема предвид обратната връзка от публиката.

Светлинните ефекти
засилваха ефекта на песента, без да отвличат вниманието от изпълнителите.
  • Групата на Поли бе украшение на представянето сама по себе си, особено трите много активни момичета беквокалистки и инструменталисти, но също и двамата младежи. Тяхната визия олицетворява младост, красота и чар и Поли Генова много спечели от тяхното присъствие.

В представянето на песента на полуфинала в Дюселдорф всички гореизброени предимства бяха туширани :
  • Размито и неясно бе вече съобщението на песента, основната й идея, която трябваше да бъде внушена на публиката. Макар и абстрактно в началото, все пак имаше някакво съобщение, а после станаха няколко и не е ясно какво точно остана в крайна сметка.
  • Със стилистичен разнобой: рок песен; костюми като за балада (със спорен вкус); движения на Поли Генова и отчасти на момичетата като за модно ревю; видео като за спокойна меланхолична вечер под прозореца у дома по време на лятна буря...
  • Костюмите бяха претенциозни и а ла БГ абитуриенти - скъпи и според мен кич, които се обличат за една нощ и после се вижда, че всъщност за нищо не стават. Дори да нямаше толкова фрапантно стилово несъответствие с песента, костюмите пак бяха далеч от стилни.
  • Слабата хореография по никакъв начин не изглеждаше рокаджийска, а вероятно не би паснала и на поп парче. Тъй като хореографът е австриец, можем да сравним с хореографията на австрийската песен - много по-статична, но съответстваща. Освен всичко друго, хореографията визуално раздели Поли Генова от групата й и така я лиши от един от най-печелившите й козове.
    Не бе ясна целта на синхронизираните движения на момичетата - изглеждаше като синхрон заради самия синхрон. Търченето на Поли из сцената първо не бе подходящо за нея, защото тя е певица, а не спринтьор или фешън модел (моделите между другото тренират много, за да изглеждат добре, ходейки) и второ - отвлече я, разконцентрира я и отне много от енергията на пеенето й;
Изключително несполучлив бе видео фонът с дъждовните форми, според мен най-грозен в сравнение с тези на всички останали песни на Евросонг 2011. Единствената му цел сякаш бе да се набива на очи, да отвлича вниманието от изпълнителите и да пречи те да се виждат добре на сцената, тъй като белите дъждовни капки, мехури, пръски и прочее се сливаха с белия цвят на костюмите. В допълнение, свръхвеликанските дъждовни форми имаха психологически ефект на минимизиране, като фигурките на сцената изглеждаха някак си малки - като буболечки до дъждовни капки -, и незначителни.


Впечатлението ми за представянето на другите песни на полуфинал 2 като цяло бе, че експертите и екипите са анализирали недостатъците в представянето и са набелязали и провели мерки, за да ги коригират. При българската песен като да се случи обратното - сякаш са анализирали кои са силните страни и козовете в представянето на песента и са ги отстранили.

За съжаление май често ни се случва да си плащаме на някого, за да ни свърши работа, но той/тя ни саботира, защото вероятно някой му дава повече за това. Трудно ми е да си представя, като алтернативно обяснение, че няколко години подред все ни спъват професионална некадърност и/или липса на добър вкус и на стил като едва ли не национална българска черта.

Така е не само в музикалния бизнес, а във всяка сфера на живота ни. В България това вероятно е по-силно, отколкото в много други страни, защото от десетилетия сме разграден двор, в който всеки може да си прави каквото си ще - нямаме нито читава държава, нито здраво общество и общност, които да ни защитават, каквато всъщност е ролята им.

Но истината е, че щом могат да третират така България и това минава, проблемът е глобален и няма бягство от него. Някога бягаха от "лошия" Голям брат към "добрия" друг Голям брат, подобно на детето на разведени родители, което се спасява от наказващия го родител при другия. Днес няма противостоящи си политически лагери и следователно, ако има спасение, то е някъде другаде. Както се казва, "светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

Все пак искам да завърша с нещо хубаво. Най-хубавото от това българско участие на Песенния конкурс на Евровизия 2011 бяха нашите представители. Поли Генова и момичетата и момчетата от групата й са млади, красиви, чаровни и атрактивни. Очевидно се разбираха добре помежду си, имаха позитивна атмосфера и се сприятелиха с представителите на други страни на конкурса. С всичко това, предполагам, те направиха - и бяха, - една чудесна реклама за нашата страна и за българите.


Други мои коментари по темата:
Моите предпочитани 10 от втори полуфинал
Евровизия 2011: впечатления от първите репетиции за втори полуфинал в Дюселдорф
Евровизия 2011 – класиране или успешно представяне?

12 May 2011

ФИНАЛИСТИ - ПОЛУФИНАЛ 2

За финала се класираха:

Не се класираха за финала
:

Уверено се представиха:

  • Словения: Maja Keuc - No One
  • Швеция: Eric Saade - Popular
  • Румъния: Hotel FM - Change
  • Дания: A Friend In London - New Tomorrow
  • Босна и Херцеговина: Dino Merlin - Love In Rewind
  • Белгия: Witloof Bay - With Love Baby
  • Израел: Dana International - Ding Dong
  • Ирландия: Jedward - Lipstick
  • Беларус: Anastasiya Vinnikova - I Love Belarus (гледах само част от песента)

Най-добра реклама на страните си направиха песните на:

  • Беларус: Anastasiya Vinnikova - I Love Belarus
  • Кипър: Christos Mylordos - San Aggelos S’Agapisa
  • Босна и Херцеговина: Dino Merlin - Love In Rewind
  • Молдова: Zdob Si Zdub - So Lucky (заради етно елементите)

С най-голямо удоволствие гледах:

Анализ
Трябва да призная, че след толкова близко следене на представяниията на песните за Евросонг 2011, включително на репетиците, чувствам възприятията си поизхабени в момента. Може сутринта, на свежа глава, да съм по-наясно със собствените си впечатления и емоции. Все пак ето нещо от накратко.

Съжалявам за неувереното изпълнение на кипърската песен и особено за фалшивото пеене на беквокалистите. Разчитаха на ефектния трик с накланянето, което май не е добра тактика на Евросонг, както се вижда - печелят тези, които преди всичко се концентрират върху пеенето. Не че иначе имаха повече шанс да отидат на финал с меланхолично-драматична песен в уърлд стил и на гръцки език, но щяха да се представят много по-добре и да оставят още по-хубаво впечатление. Днес следобед си тананиках най-много тяхната песен.

В началото много ми хареса насърчението от публиката в залата за песните на Босна и Херцеговина и Белгия - това им даде кураж и увереност, особено на Дино Мерлин и групата му. Човечна песен с човечна реакция.

Здуб Си Здоб от Молдова бяха по-неуверени в сравнение с репетициите и някак си се поддадоха на напрежението, но все пак бяха достатъчно добри, за да спечелят симпатии. Те си бяха оплели предварително кошницата чрез отличната постановка.

Моите песни-фаворити в този полуфинал се представиха отлично до прилично: босненско-херцеговската, молдовската, белгийската, македонската и кипърската. Румънската и белоруската песен прозвучаха много уверено.

Повечето песни, които се класираха за финала, за мен бяха банални и като текст, и като музика. Звучаха ми неискрено и като лозунги, направени като за международен песенен конкурс. И англосаксонският стил и език ми бяха някак униформени и безинтересни, макар да съзнавам, че и за много хора от неанглосаксонски страни този език и стилове са част от тяхната национална и персонална култура, естествен начин да изразят себе си.

Освен това и не можех да бъда съвсем спокойнна и отпусната, очаквайки българската песен, а след това мислейки за нея. За нашата песен вече писах достатъчно дотук и май нямам какво да добавя. Няма да се учудя, ако е по-назад от 12-13 място. Не че това има чак такова значение, но ми беше интересно дали са се класирали като някакъв индикатор доколко са ги харесали зрителите в Евразия с право на глас в този полуфинал. Макар да бе ясно от изпълнението им, а още и от репетициите. Все пак се представиха - нямаше фрапантни фалове, значи бе добре.

Разбира се, класирането в никакъв случай не може да бъде надежден индикатор за това доколко една песен всъщност е имала ефект за промоция на страната, която представя.

МОИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИ ОТ ПОЛУФИНАЛ 2

На 12 май, от 22 ч. БГ време, ще е вторият полуфинал на Песенен конкурс на Евровизия 2011, в който Поли Генова и група ще представят България с песента "На инат".

Моите фаворити

Ето видеоклипове от днешната генерална репетиция с костюми на песните от втори полуфинал, които харесвам най-много:


Песните са 7, защото просто не харесвам никоя от останалите достатъчно, за да я включа тук. При това Беларус и Румъния добавих компромисно, за да не останат само пет в списъка. Беларус - заради етно мотивите, запечатващия се, лесно запеваем припев и защото все пак слави своята си страна. Румъния - защото при първо слушане преди няколко месеца ми бе направила много приятно впечатление.

Преобладаващата част от моите любими песни са в уърлд стил или с етно елементи: това са песните на Босна и Херцеговина, Молдова, Кипър, Македония и Беларус.

Белгийската песен ми харесва заради акапелата а ла Swingle Singers - моя любима група от края на 80-те и началото на 90-те години. Допада ми този стил на пеене, съчетаващ нещо от джаза и класическото пеене. Групата Witloof Bay пеят отлично и имат много позитивно и някак си земно излъчване.

Румънската песен на Евросонг 2011 е мелодична, модерно звучаща, хубаво изпълнена, въпреки че лириката като да е по-скоро от края на 80-те. Според мен песента е в духа на т.нар. "пробив" на румънската поп музика в Европа, започнал може би поне от началото на века, защото си спомням как през 2004 г. в Англия гледах популярното там румънско дуо близначки "Chicky Girls". Държа да кажа обаче, че този румънски "пробив" на международната поп сцена за мен е "погрешен пробив". Какво имам предвид? Някога казвахме, че бившите страни от съветския блок не са неразвити, а погрешно развили се, и това някак си ми идва наум и за споменатия румънски пробив. Защото Румъния има прекрасен фолклор и много интересна и богата културна история, а и често съм чувала от чужденци, че харесват звученето на румънския език. Всичко това не се популяризира чрез песните, с които отделни румънски изпълнители "пробиват" в Европа.

Тазгодишната румънска Евросонг песен "Change" е отново на английски език, макар и вероятно отличен английски, тъй като солистът на групата Hotel FM е британец.

Всички останали песни

Ето и видео от изпълнението на генералната репетиция на останалите песни, които не съм посочила като любими, според реда на излизането им, но без песните от горния списък.

Както се вижда, моите списъци на "фаворити" и "останали" доста се различават и дори са почти изцяло обратни на прогнозите, рейтингите и залаганията на букмейкърите.

Българската песен
Отделям тази песен в отделна група, защото съм разбираемо пристрастна.

Най-хубавото от това българско участие на Песенния конкурс на Евровизия 2011 са нашите представители. Поли Генова и момичетата и момчетата от групата й са млади, красиви, чаровни и атрактивни. Очевидно се разбираха добре помежду си, имаха позитивна атмосфера и се сприятелиха с представителите на други страни на конкурса. С всичко това, предполагам, те направиха - и са, - една чудесна реклама за нашата страна и за българите.

За сценичното решение на "На инат" съм писала достатъчно в друг коментар. Ще добавя, че като имам пред вид, от една страна, добрата песен и страхотното изпълнение на темпераментната Поли Генова и нейната група, а от друга - слабата постановка на песента, включително хореография, костюми и особено видео, очаквам песента да бъде на 12-13 място.

Независимо от мястото обаче, едно силно пеене от страна на нашите представители вероятно би компенсирало донякъде слабостите на постановката. Единствено ме притеснява, че затвърждаваме имиджа си на народ с лош вкус и без усет за стил, който сме си изградили покрай участията си в Евровизия, а вероятно и не само.

Чудя се как успяваме всяка година да сме с едни от най-слабите сценични решения и костюми и да разваляме и най-хубавите си песни. Дали наистина е повече резултат на саботажи, отколкото на действително лош вкус? Не изключвам да е точно така. И тази година на репетициите в Дюселдорф много от делегациите показаха, че са осъзнали недостатъци в постановката на песните си, като ги коригираха. Но не и нашата, която сякаш единствено се фокусира върху PR кампания в БГ медиите. Сякаш нямаше кой да им даде обратна връзка и експертен съвет.

Друг въпрос е, че както се вижда от статиите и репортажите на акредитираните журналисти, БГ медиите отново се проявиха като високоворител и разпространител на каквото им се каже, в случая от нашата делегация (вероятно с активна част Поли, група и продуцент/мениджър/PR). Така изглежда си работят нашите журналисти по принцип, не само по отношение на музика, култура и развлечения, а и за политика и всяка друга сфера.

Ясно е, че нашият екип включва само неколцина, в сравнение с големите екипи на другите страни, където и телевизиите, и държавните институции са активно ангажирани. Но дори съвсем малко да бяха направили нашите, пак щеше да има огромен ефект. Например ако бяха променили видеото с гигантските дъждовни фигури, на фона на които изпълнителите ни изглеждат като буболечки и се получава психологически ефект на минимизиране, респективно подценяване. Видяхме, че все пак можеха да направятт позитивни промени, след като Поли Генова смени бялата роба с много по-подходящо и отиващо й черно сако.

При нас или няма специалисти в областта си, които да погледнат отстрани и да кажат: това изглежда добре и съответства на общия стил и решение, може да се хареса на повечето хора, а това - не... Или пък, обратно, някои нарочно подвеждат и подхлъзват изпълнителите ни и техните екипи. Ако е последното, много трудно ще се коригира и в бъдеще, доколкото няма кой да ни пази, ако не ни пази държавата и длъжностните лица, на които това им е работата - а те не го правят. Нашите певци на Евросонг прибягват до услугите на външни "капацитети" за представянето си (както се прави и от представителите на други страни), но това е безнадеждно според мен, по ред причини. Може би наистина "големи братя" искат да накарат България да се обезсърчи и откаже от участие в Евросонг, за да я натикат в десета глуха и по-лесно да си постигнат геополитическите цели.

Всичко това, разбира се, е неуместно да се пише в деня преди полуфиналния концерт. Точно в момента българските представители се нуждаят единствено от нашата подкрепа. Все пак реших да го напиша, знаейки, че така или иначе днес те са достатъчно заети и няма да го прочетат преди концерта.

И аз, както вероятно десетки и стотици хиляди българи, ще стискам палци за Поли и група. За да изпеят песента си възможно най-хубаво и въпреки всичко да направят добро впечатление.


Втори полуфинал и финалът на Евровизия може да се гледат по два начина:

  1. По телевизия БНТ1
  2. Онлайн, съответно:

10 May 2011

ФИНАЛИСТИ - ПОЛУФИНАЛ 1

За финала се класираха:

Не се класираха за финала
:

Най-уверено се представиха:

Най-добра реклама на страните си направиха песните на:
  • Гърция - Това беше непогрешимо гръцко, особено зейбекико частта. Добра връзка с гръцкото културно наследство и утвърждаване имиджа на Гърция като туристическа страна с богато културно наследство.
  • Финландия -Подсилване екоимиджа на страната, свързването й с добре опазена природна среда и екосъзнание. Затвърждаване асоциирането на страната с ИКТ, чрез превъзходното видео на LED екрааните.
Португалската песен навярно напомни на всички зрители за трудностите и кризата в Португалия. Затова не съм сигурна в промоционалната й стойност за страната, но вероятно постави общочовешки и актуални сега социално-политически въпроси.


С най-голямо удоволствие гледах:


Анализ
От тези песни само гръцката е в етно стил и само три от песните са на националния език или изцяло (сръбската), или частично (гръцката и унгарската). Етно и уърлд песните изглежда по принцип не са окуражени в Евровизия, за сметка на англо-саксонизация и унификация. Тази година например има по-малко етно песни в сравнение с миналата. Продължават да печелят най-вече песни на английски език и в някой от англосаксонските (модерни) стилове, което насърчава националните избори на такива песни с оглед на преследването на по-високо класиране.

Заедно с увереното и прецизно изпълнение, представянето на песните и този път имаше много голямо значение - постановката, включително видеото на LED екраните, хореографията, костюмите... Например финландската песен при първо слушане ми бе доста безлична, но поставянето й промени радикално отношението ми още след като видях видеото от първата репетиция. Албанската песен бе разкошна допреди последните репетиции, когато изглеждаше замръзнала, докато представянето на почти всички останали претърпя големи (май само позитивни) промени до концерта. Освен това Аурела Гаче звучеше някак не във форма на полуфинала, сякаш гласът й бе по-слаб и бе загубила от енергията си.

Като става дума за постановка, изглежда публиката на тази Евровизия наказа всички, които разчитаха твърде много на ефектни трикове (gimmicks) и бяха базирали постановката на песните си върху тях - това са песните на Армения с бокса, Турция с клетката с "птица" и Хърватия с магическата смяна на тоалетите. В интерес на истината обаче, и трите песни не бяха добри. Възможно е също триковете да са отвлекли певците, да са ги разконцентрирали и отвлекли от основната им работа - пеенето, и така да са ги натоварили допълнително психически.

Най-голяма изненада изглежда е класирането на грузинската песен и отпадането на турската. Турция винаги се е класирала, доколкото си спомням, и е известна с мобилизирана диаспора.

Донякъде и некласирането за финал на арменската песен е изненада, защото Армения е една от бившите съветски републики, четири от които участват в този полуфинал, а освен това има и голяма и активна диаспора. Арменската песен не бе добра и при първите слушания преди месеци не ми хареса. Но певицата я пееше уверено и силно... с изключение на самия полуфинален концерт, когато явно се поддаде на напрежението и стреса. Хореографията бе добра за мен, като нагласата ми се оформи по време на първата репетиция. На следващите обаче певицата смени костюма си и доби нов атрибут - боксьорска ръкавица накрая на представянето. Предполагам, че хората, които са чули и видели за пръв път песента, са оценили най-вече самата песен, а вероятно и са били отблъснати от асоциирането й с бокс, а оттук може би е заработило подсъзнанието за борба, агресия, смазване и т.н. Но най-вероятно преобладаващо значение имаше неувереното пеене.

Чу се освиркване на португалската песен преди и след изпълнението й. Според мен едва ли е било спонтанно и неорганизирано. Също така в един момент, когато една от водещите бе вече седнала сред португалската група за интервю, както преди това - с норвежците -, и бе задала въпроса дали се страхуват, на което всички португалци бяха направили някакъв смешен жест в отговор и явният им лидер бе започнал да говори, продуцентите рязко прекъснаха разговора, сменяйки картината - това изглеждаше като цензура.

Наистина, португалците бяха цапнати в устата (включително шегувайки се с Меркел, както се видя от едно интервю във видеоклип от парти), което съответстваше на ролята им и духа на песента им. Но като си мисля сега, атмосферата на тази Евровизия се усеща някак натегната и принудена, а на самия полуфинален концерт вчера нещата вървяха някак автоматично-механизирано и дори шегите не бяха звучаха смешно. Това сякаш стана внезапно по време на генералната репетиция или може би малко преди нея - дотогава всичко си беше ОК. Може би това обяснява страха и представянето далеч под възможностите на много от изпълнителите? Чудя си дали, ако впечатлението ми е вярно, това се дължи на немския манталитет или на настроенията и ситуацията в света в момента. Или може би е също почерк на организаторския екип...

09 May 2011

МОИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИ 10 ОТ ПЪРВИ ПОЛУФИНАЛ

На 10 май, от 22 ч. БГ време, ще е първият полуфинал на Песенен конкурс на Евровизия 2011. Българската песен ще бъде представена не в този, а във втория полуфинал, който ще е на 12 май.

Ето видеоклипове от днешната генерална репетиция с костюми на единайсетте песни от първи полуфинал, които харесвам най-много:

Песните са 11, а не 10, защото не мога да избера измежду сръбската и финландската песни за десетото място. Първите 6 песни са ми наистина любими.

Повечето от тези песни ми харесват, защото са в предпочитания от мен етно и уърлд стил. В тази първа група са песните на Гърция, Албания, Норвегия и според мен на Португалия, и то не само заради португалския език. Освен че ясно си личи коя страна и култура представляват, мисля, че тези песни са и добре представени и изпълнени. Зейбекико частта на гръцката песен в изпълнение на от Лукас Йоркас е сред моите предпочитани за всички времена.

Втора група песни - на Сан Марино и на Швейцария - просто ми харесват, защото ми е приятно и предизвикват у мен положителни емоции, когато ги слушам. Струва ми се, че швейцарската в най-голяма степен в сравнение с всички останали песни пасва на гласовите данни на певицата. В допълнение, тя е много лесна и изкусителна за припяване от публиката с "нанана".

Трета група песни ми харесват заради това, че са различни - това са тези на Литва, Сърбия и Финландия. Литовската песен е в класическия оперен стил и е изпълнена от оперна певица. Сръбската песен връща в 60-те години, изпълнява се на сръбски и, най-важното, с подчертан стил и стайлинг, особено в националния им финал и видеоклип. Според мен тук обаче са попрекалили с хореографията, а фон-видеото и костюмите не са чак толкова добри, колкото бяха преди Дюселдорф. Финландската песен е на екотема. Освен че авторска на младия певец, макар и донякъде наивистична, тя е представена много смело на сцената - само от певеца и неговата китара, ако не броим планетата Земя и звездите на видео екраните. Семплото екранно видео със звезди и въртящата се Земя, заснета от космоса, е едно от най-сполучливите видео решения на този конкурс.

В някаква степен между първа и втора група е песента на Армения - тя има нещо етно, но е по-скоро латино с балкански привкус и темперамент. В арменската песен ми допада комбинацията с гръцките танцьори, а също и хореографията, въпреки че съм фен на по-семпли и изчистени постановки и по-малко ефектни трикове. Може би тази песен я правят привлекателна увереното хубаво пеене, танцът и танцьорите, защото при първото слушане не ме впечатли. Между втора и трета група е песента на Исландия, която, освен че е приятна, ведра и релаксираща, се откроява заради нейната история. Групата изпълнители са поели щафетата за представянето й на Евровизия от титуляра, който е починал след като е бил селектиран за участие в националния им конкурс.

С този подбор не прогнозирам класирането. За мен ще е особено приятно и, вярвам, голямо удоволствие, ако песните бъдат представени добре.

Двата полуфинала и финалът на Евровизия може да се гледат по два начина:
  1. По телевизия БНТ1
  2. Онлайн, съответно:

04 May 2011

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ 1. РЕПЕТИЦИИ ЗА ПОЛУФИНАЛ 2


Репетициите на общо 19-те песни от втория полуфинал, който ще бъде на 12 май, започнаха вчера и ще продължат до днес вечерта. Днес първа, заради поредния си номер 10 на полуфинала, излезе нашата Поли Генова и нейната група.

Естествено е тук също да започна с впечатленията си от репетицията на българските представители, или поне от това от нея, което видях в няколкото видеорепортажа и прочетох в коментарите на журналисти и фенове.
Връзка
Бягащо начало за България
A running start for Bulgaria - ВИДЕО 1, ВИДЕО 2, ВИДЕО 3

Представянето на песента на днешната репетиция бе добро и имаше и позитивни отзиви и коментари. Но то не бе достатъчно добро.

Преди всичко според мен отново важи това, което вече съм писала преди: на самата конкурсна сцена на Евросонг нашите изпълнители като правило излизат с постановка, която е далеч по-лоша от тази на българския финал за избор на песен за Евровизия. И днес се видя голямо отстъпление от предишните представяния на песента "На инат".

Това е някаква злощастна закономерност и се чудя, дали сред всичките причини и обяснения за нея, не трябва да направя по-смелото и обхватно обобщение, че това отразява един наш национален психически блокаж. Ние изглежда смятаме, че между нас - това което сме ние у дома, от една страна, и международния успех, от друга страна, има някаква страшна и труднопреодолима пропаст, която може да запълни с трескаво суетене, някакви по-особени (смахнати) тоалети, каквито не носим в ежедневието си и дори в официални случаи, а обличаме само веднъж по време на абитуриентския си бал, с някакви вносни идеи, работещи другаде, с харчене на много пари... В конкретния случай имам пред очите си тазсутрешната репетиция на българските представители, но то е отражение на наше погрешно вярване. Всъщност между нас и международния ни успех има преди всичко вътрешна бариера - единственото, което трябва да направим, е да продължим със същото, което правим, и на международната сцена, да бъдем себе си и да си вярваме...

Спомням си, че след първата репетиция на "Илюзия" четох отзиви от ирландски коментатори, че са харесали песента (и изпълнението!) и са били изненадани от това. Обаче след това сякаш нещата тръгнаха надолу и се получи рязък психологически срив, когато нашите представители излязоха на следващата репетиция с костюмите... Това, което искам да кажа е, че е възможно, след блестящата изява в Амстердам и тази далеч по-слаба като изява репетиция, нашите представители да се обезверят и обезсърчат... Което би било жалко. Колкото и нереалистично да звучи, мечтая как ще зарежат всичко, всичките положени нахалост усилия, всичките похарчени ненужно пари, и ще се върнат към представянето и хореографията от БГ финала и особено от "Евровизия в концерт" в Амстердам, като само го пригодят към голямата сцена в Дюселдорф.

Единственото, което ми хареса повече в сравнение с предишни представяния на песента, бе белият цвят на костюмите, който изпъква добре на екраните на фона на огромното тъмнеещо пространство..., макар че от друга страна визуално се слива с белите дъждовни капки и мехури на екрана. Но като се има предвид, че много други изпълнители около БГ песента също излязоха в бяло на днешната репетиция, този цвят може да се окаже недостатък, да заприлича на униформеност. Така че и тук май ми се иска да си бяха запазили чаровно непретенциозните дрехи от БГ финала или рокаджийските тоалети от Амстердам, може би като сменят само дънките с нещо друго.

Хореографията: излишно тичане на Поли Генова из сцената, особено по пътеката към сателитната сцена. Но четох, че това е било експериментирано само в едно от трите изпълнения по време на тази репетиция - надявам се да не остане. Хореографското "падане" на малката сцена (пеейки!) нарушава предишния по-добър ефект, когато Поли изправена пее "Той е там" и сочи с пръст нагоре. Не че съм гледала всичко от Евровизия, но не си спомням да съм виждала някой да "пада" и се кланя така на евровизионна сцена - асоциацията ми е с Тома от Мюзик Айдъл, като никога не съм харесвала този негов жест (поза) и вярвам, че има по-подходящи начини за изразяване на почит и смирение към публиката. Защо певицата не се е доверила на собствения си талант, още повече, че учи режисура!? Обиколките на двете китаристки и моментите на синхронизирано танцуване на момичетата на сцената също не вървят добре в тази рокаджийска и бунтарска песен. Предишните естествени танцови движения на изпълнителите от групата на Поли бяха много красиви, внасяха един непринуден, неподреден чар.

Дъждовните капки, които вървят на LED екрана, преминаващи на моменти в порой, може би изглеждат добре в залата, тъй като прочетох и някои положителни отзиви. Но на ТВ (в моя случай - на монитора на компютъра) не изглеждат добре, твърде се набиват на очи и отвличат вниманието от изпълнителите. Между другото, липсваше ми едър план на Поли и другите от групата, на лицата им, израженията, мимиките. Бих предпочела дори да гледам Поли и групата на LED екраните - може пък да изглежда добре.

Ако нашите певци си стоят и танцуват на място, както бе в Амстердам, и ако видеоекраните зад тях са неутрални и неотвличащи вниманието, ТВ камерите ще бъдат принудени да ги показват в по-едър план и няма да пропускат никого от тях, дори само за да разнообразят картината.

Пиротехническите ефекти не само че бяха преминали мярката, както пишеше в един ирландски коментар, но според мен бяха съвсем излишни.

В обобщение, според мен видяното на тази репетиция е много по-пищно, с ненужни труфила и в крайна сметка - по-бледо от представянето в Амстердам. Явно вниманието в подготовката досега е било толкова обсебено от второстепенни подробности като тоалети, вносна (парашутна) хореография, танцово синхронизиране и пр., че са обърнали по-малко внимание на пеенето. Между другото, последното бе технически нелошо, но далеч не така енергично, съсредоточено и въздействащо, както бе в Амстердам или дори на нашия национален финал. Надявам се, че поне нещо от всичко това ще бъде оправено при следващите репетиции, а също че нашите представители ще реформулират приоритетите си и ще се фокусират върху тях, оставяйки всичко останало.

Знам, че вероятно се иска много сила, самообладание и самоувереност, за да се отхвърли ненужното, да се спре търченето от стрес и да се сграбчи това, което действително е важно и определящо за успеха...

Между другото, не разбирам защо някои певци (не само българските) изглежда смятат, че трябва да са съвсем различни на всяко представяне на песента си: в националния конкурс, на сцената на Евровизия и дори на полуфинала и финала. Щом една песен е спечелила веднъж избора на зрителите, по-добре да се запази колкото е възможно по-непроменена, въпреки културалните разлики във вкусовете. Защото явно нещо в представянето й е спечелило публиката, заедно с музикалните качества на самата песен, и не винаги може да се определи точно какво е било то. Всяка промяна крие риск магията да изчезне.

Втора репетиция за Поли Генова (България) - ВИДЕО1
, ВИДЕО2


Ще продължа със следващите представяния, които ми направиха много силно и приятно впечатление от тези първи репетиции за втория полуфинал: на песните на Босна и Херцеговина, на Молдова и на Дания. Македонската песен също имаше интересно решение за LED екрана.


Завръщането на Дино на Евровизия за Босна и Херцеговина
Dino's back in Eurovision for Bosnia & Herzegovina - ВИДЕО

За тази песен мога да кажа само и много хубави неща: изключително добра постановка, чудесна хореография и видео на LED екраните, безпогрешно изпълнение, много поозитивно настроение...

Личи си големия майстор, който е имал смелостта и самочувствието да пренесе песента почти едно към едно, както ми се струва, от националния финал за песен на Евровизия на Босна и Херцеговина към дюселдорфската сцена. Само са пригодили видеото и леко хореографията, особено последната част. Очевидно са си спестили ненужно суетене и напрежение и това се вижда в релаксираната, ведра и позитивна атмосфера, излъчвана от групата.

Заедно с това видеото в червената цветова гама в началото, а после - пак в топлата цветова гама (абстрактни кръгове и други фигури), държи зрителя буден. Много майсторски направено видео, първо с движещи се големи червени завеси, подобни на театрални, които след това се променят в абстрактни кръгове. Накрая на изпълнението отдясно наляво се движат контури на обърнати с върха напред сърца, които Дино Мерлин уж се опитва да догони.

Има и няколко обиколки наоколо на отделни певци от групата... Четох коментари, че движенията на сцената били странни и нескопосни, но аз ги намирам за нестандартни и интересни. Очевидно Дино Мерлин не е голям танцьор - забелязах това на изпълнението му по време на промогостуването в България, а също и на видеото от предишното негово участие в Евросонг през 1999 г. Но той е намерил начин да стои достатъчно добре и приятно на сцената. А на мен точно нестандартността и излизането от канона най-много ми допада в представянето на тази песен! Нестандартност, креативност, оригиналност и ведрина - стила на ветерана Дино Мерлин.

Освен това харесва ми, че виждам познатата песен представена отново така, както я видях и харесах първия път - ако има промени, те почти не се забелязват и са свързани с пригаждане към голямата конкурсна сцена. Познатото по правило се приема психологически по-добре от хората.

Втора репетиция на Дино Мерлин (Босна и Херцеговина) - ВИДЕО1 , ВИДЕО2


Zdob Si Zdub от Молдова се връщат
на сцената на Евровизия

Zdob și Zdub return to the Eurovision stage - ВИДЕО

И за тази песен според мен може да се каже нещо подобно като за португалската. Поотделно взети, компонентите й може да приличат на кич, но в цялост образуват истинско художествено произведение с целенасочено и силно въздействие.

Песента развеселява и явно се харесва на много хора, ако съдя по преобладаващите коментари в евровизионните сайтове. Тя може да не е от тези, които бих слушала в къщи за удоволствие или за почивка, обаче в случая гледах видеото няколко пъти и всеки път с голямо удоволствие и със смях. Особено при сцената по време на припева с "изстрелващите се" в посока от групата някъде към небесата анимирани копия на изпълнителите с островърхите конични шапки.

Песента е представена с много креативност и явно е направена с вдъхновение и чувство за хумор. Върнали са шапките, които видяхме на молдовския национален финал, но не и в официалното видео. Стайлингът с шапките, бялата дама-ангел с конична шапка, която кара цирково колело, и анимацията на LED екраните са много сполучливи хрумвания. Ведрата усмивка на дамата е заразна с хубаво настроение. Със сигурност ще гледам това видео много пъти около Евровизия. Ще ми е интересно да разбера дали ще ми се гледа и след това - може би да, когато искам да се позабавлявам и да си почина, както правя и с други видеозаписи от евровизионни песни от минали години.

Втора репетиция на Здоб Си Здуб (Молдова) - ВИДЕО1, ВИДЕО2


Хвърляне на големи топки за ДанияBalls-a-bouncing for Denmark - ВИДЕО

Тази песен съвсем не ми е сред любимите на Евровизия 2011, но е поставена добре на сцената.

Групата просто си свири и пее, каквато й е и работата. Видеото на LED екраните е общо взето подходящо като фигури и колорит, с абстрактни фигури. Без да отвлича вниманието от певците, то придава нужната динамика с оглед на статичното им стоене на сцената, и така допълва цялостното представяне.

Скандинавските страни дотук показаха компетентност в използване на такива видеоекрани при сценично представяне. Може би изключение прави представянето на песента на Швеция, в която, ако е имало някакво видео, то е било много дискретно.

Четох в някои репортажи, че из залата сред публиката ще се подхвърлят няколко огромни топки. Това бе интересно да се гледа на националния датски финал и съм любопитна да видя как ще стои в Дюселдорф.

Втора репетиция на "Един приятел в Лондон" (Дания) - ВИДЕО1, ВИДЕО2


Песен и танц, посветени на рускиня, за Македония (БЮР)
A song and a dance about a Russian girl for F.Y.R. Macedonia - ВИДЕО

Харесвам тази песен въпреки мненията и коментарите за нея, които чета. Но тук темата ми е представянето, а не самата песен. Мисля, че въпреки че има и доста недостатъци, достойнство на представянето е видеото на LED екраните - въртящ се обемен правоъгълник със стилизирана украса и изписана вътре на кирилица думата "МУЗИКА".

За македонските песни на всяка Евровизия се чуват хули от страна най-вече на западняци, очакващи да само отражения на тяхната собствена музика и стилове - ще рече англосаксонски и на английски език. Но македонците продължават да избират и изпращат песни, които са безспорно македонски и балкански, дори когато са изпълнени на английски.
Това най-много харесвам у тях. Затова и съседите им ги харесват, респективно припознават, и продължават да гласуват за тях, и то не само бившите югорепублики. Ако тази песен прави изключение, то е включването не на англосаксонски, а на руски мотив към свързания с руско момиче любовен сюжет, което я прави още по-интересна.

Иначе хореографията според мен отвлича от певеца - танцьорите са прекалено близо до него, някак си
са скупчени. В интервю македонските изпълнители казаха, че хореографията е дело на двама от младите танцьори и това до известна степен е обяснение. Мисля, че на националния им финал танцът беше някак си по-интересен, но може би впечатлението ми е било заради много по-малката сцена. Освен това, макар че руските фолклорни елементи се забелязват в танца, аз не мога да забележа македонските (балканските).
Втора репетиция на Влатко Илиевски (Македония БЮР) - ВИДЕО


И нека да спомена едно свое съжаление, свързано в този полуфинал с естонската песен.

Надолу по улица "Рокфелер" с естонката Геттер Яани

Down the Rockefeller Street with Getter Jaani - ВИДЕО

Освен че за пореден път се демонстрира наличието на изключително талантливи и гласовити певци и добра кондиция на тамошната поп сцена, с какво тази песен промовира Естония и естонската култура?

Въпреки много талантливата певица, според мен концептуалният недостатък на тази песен зачерква всичко останало. Песента е посветена на измислената улица "Рокфелер" в Ню Йорк, респективно на града и неговото богатств... Една цяла песен, която казва "Аз обичам Ню Йорк (САЩ)". Нима не са могли да открият вдъхновение в Евразия за песен, предназначена за Евросонг?

Втора репетиция на Геттер Яани (Естония) - ВИДЕО1, ВИДЕО2


ВИДЕО ОТ ВСИЧКИ ПЪРВИ РЕПЕТИЦИИ
ЗА ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ
(според последователността на излизане, на английски език)
ESCToday.com

Eurovision.tv
(на английски език)

  1. България
  2. Македония
  3. Израел
  4. Словения
  5. Румъния
  6. Естония
  7. Беларус
  8. Латвия
  9. Дания
  10. Ирландия