Бързам да публикувам този анализ преди да насоча вниманието си, както всички останали фенове на Евросонг, към очакваното пристигане на първите делегации и журналисти в Дюселдорф през този уикенд и започващите в понеделник репетиции. Надявам се, че тази година ще бъда опровергана.
Сякаш се случва нещо между БГ финала и сцената на Евровизия, което проваля доброто представяне на нашите певци, така че в крайна сметка в ключовия момент виждаме някаква пародия на първоначалното представяне.
Първо да уточня, че според мен по нещо хубаво може да се каже за повечето от песните, с които България се представяше на Евровизия, особено тези от 2007 г. насам - третата поредна година на нашето участие в конкурса. Дори песента на Красимир Аврамов през 2009 г., която на живо бе изпълнена меко казано фалшиво, беше изключително интересна и стойностна в студийна версия.
Песента на Елица и Стунджи, която като творба и в студийна версия заслужаваше да е първа (макар че изпълнението на живо бе нервно и неовладяно), не само бе най-хубава от всички български песни на конкурса досега, но и бе сценично представена най-стилно, с изисканост, семпло и въздействащо. Може би още по-добре щеше да се получи, ако вместо ризници, на финала двамата носеха същите тоалети, както и на полуфинала. Също ако си бяха спестили изображенията на огън на екраните зад тях, избирайки нещо по-семпло и по-малко отвличащо вниманието от тях самите...Нека не бъдем максималисти, да не се фиксираме ненужно в класирането и да не смазваме нашите представители на Евровизия с прекомерни и нереалистични очаквания. Това, че само един път досега сме се класирали на финал, с песента на Елица и Стунджи, не бива да ни отчайва, а напротив - да се радваме, че имаме и такова постижение, и то със знакова за България и българската култура песен!
Що се отнася до изпълнението на Миро на Евровизия 2010, аз го намирам за професионално и съвсем не лошо само по себе си. Само дето му липсваше душа, липсваше настроението и човешкият контакт, каквито видяхме при първото представяне на живо на песента пред българската публика.
Да проследим представянето на "Ангел си ти" при трите ключови изпълнения на живо:
- Представяне на 5-те песни пред българската публика:http://www.youtube.com/watch?v=pM-n7KPwH54&feature=related
- На концерта за избор на БГ песен:http://www.youtube.com/watch?v=MM3Xq-5tXCs&feature=relateded
- На 2-рия полуфинал на Евровизия:http://www.youtube.com/watch?v=ll586uuhG90
Както и при досегашните ни участия, и тук съвсем ясно се вижда престараване и преобръщане на представянето, спечелило БГ финала, по отношение на постановка и хореография, стайлинг, настроение, внушение, контакт с публиката и т.н.
Известно е, че най-съвършеното е най-семпло. И най-хубавото е невидимо за очите, както казва Малкият принц от творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери. На емоционалното и човешкото внушение, излъчвано от самия изпълнител, трябва да е подчинено всичко останало. Миро изразходи много пари, усилия и времe за явно ненужни неща, вместо да се придържа към вече показанато на БГ финала, да се съсредоточи върху прецизността на изпълнението, усъвършенстването на детайлите и психологическата си настройка.
Той се отказа от хореографията на Маргарита Будинова от българския финал, която не беше лоша и се нуждаеше само от корекции - например премахване на стойката "свещ" върху пианото в началото, на някои повдигания и други неща, които отвличаха вниманието. Миро също трябваше да танцува по-малко и да наблегне върху пеенето си, мимиката си и въобще артистизма си. Вместо това той промени изцяло хореографията, като нае известен британски хореограф, работил с още по-известни имена, чийто стил очевидно не пасваше нито на песента, нито на певеца. Сякаш разчиташе танците и танцьорите да издърпат напред песента, а ефектът бе точно обратен.
Стайлингът на Миро напомняше на този на Елвис Пресли. Вероятно не е било лесно за голямата българска звезда да се окаже в позицията на начинаещ на Евровизия, сякаш няма нищо зад себе си. И де факто той наистина внушаваше асоциация с неособено уверен в себе си начинаещ, защото чрез хореографията и танцьорите се опита да се "приобщи" към съвременната британска (и англо-саксонска) сцена, а чрез костюма си и сценичното си присъствие - да заимства от имиджа на "Краля на рока". И в двата случая се отдалечи от самия себе си.Все пак в известна степен, чрез еротичния елемент при танците, той се опита да направи връзка и със собствените си достижения преди това, и по-конкретно с най-големия си международен успех - добилата популярност песен "Губя контрол". Но сцената на Евровизия изисква нещо различно, там много повече би вървяло сценично решение в духа на "Някога преди" например, особено за песен като "Ангел си ти".
Като допълнителен щрих, нашият представител изглеждаше пресилено весел и неестествен в дните на репетициите и провеждането на конкурса в Москва. Той явно се чувстваше некомфортно поради една или друга причина, но полагаше много усилия, за да прикрие това. С неизбежното отражение върху изпълнението му.
Нашите представители на Евровизия сякаш се опитват да излязат от кожата си и да направят нещо нечувано, невиждано и "размазващо". Дори Елица и Стоян, които на полуфинала на Евровизия 2007 бяха чудесни като сценично решение, ако не като самообладание и прецизно пеене, на финала направиха крачка назад чрез избора си на помпозните рицарски доспехи.
Между другото, често чуваме като пожелание за успех "размажи ги", "разбий ги" и др. под. Това е една погрешна настройка, подходяща само за силовите спортове и за бойното поле. На музикалната сцена единственият начин да покориш публиката е да я очароваш, да й се харесаш.
Обяснение за присъщото на всичките ни пратеници на Евровизия досега влошаване на сценичното представяне от БГ финала до сцената на Евровизия можем да търсим, освен в своите погрешни нагласи, също и в липсата на опит за участие в Евровизия и в големи международни изяви. Бившите югорепублики имат опит като част от бивша Югославия, бившите съветски републики имат опит, сходен на евровизионния, от изявите си на съветските сцени и конкурси... А българската култура дълго време беше изолирана, "капсулирана", и все още не се е отворила и интегрирала в европейската в достатъчна степен. Виждаме, че и другите източноевропейски страни Унгария, Чехия, Словакия и Полша не са много по-успешни по отношение на класирането си от България. Изключение прави Румъния, която наистина има вече няколко висококласирани песни на различни издания на Евровизия, но пък нито една от тях не е на румънски. Спомням си само за една румънска песен (2009) с балкански етно мотиви, макар и изпълнена на английски език, която не можа да се класира за финала. Така че, когато румънците печелят по-високо място в класирането, всъщност губят от непредставяне на собствените си култура и език.
Разбира се, под гореспоменатата "изолираност" имам предвид културна такава, а не невключването ни в някое от неформалните блокови гласувания на бивши съветски републики, бивши югорепублики, скандинавски страни... Става дума също за успешно представяне, а не за място в класирането, защото доброто представяне е, което има значение за промоция на нашата култура и нашата страна.
Освен че нашата певческа гилдия не познава достатъчно добре голямата международна сцена, все още и българската популярна музика, най-хубавото от нея, не са познати извън България. Българските певци и песни през 80-те години си спечелиха известна популярност в бившия Съветски съюз, но то бе за кратко, преди много време и чрез друго поколение от певци и музикални творци.
Публична тайна е също така, че в Евровизия има много политика. Следователно няма как страната ни да се представи успешно на конкурса без впрягане на съответна политическа компетентност, извън личния ангажимент на избраните от нас изпълнители. Има много силни политически интереси страната ни да е с лош имидж и да се проваля в промовирането си на подобни форуми. Не се знае с какво и кой "доброжелател" може да ни провали в нещо, особено при положение, че държавата явно не се грижи да ни предпазва и защитава от това, или най-малкото да ни предупреждава. В този контекст може да се поставят и мениджърските пропуски на БНТ, за което неколкократно е ставало дума на други места.
Въпреки всичко това, въпреки, че в България музикалната сцена, с изключение на чалга жанра, е в дълбока криза и на ръба на съществуването си, винаги са възможни чудеса. Трябва само да продължаваме да участваме и да си вярваме.
Разбира се, под гореспоменатата "изолираност" имам предвид културна такава, а не невключването ни в някое от неформалните блокови гласувания на бивши съветски републики, бивши югорепублики, скандинавски страни... Става дума също за успешно представяне, а не за място в класирането, защото доброто представяне е, което има значение за промоция на нашата култура и нашата страна.
Освен че нашата певческа гилдия не познава достатъчно добре голямата международна сцена, все още и българската популярна музика, най-хубавото от нея, не са познати извън България. Българските певци и песни през 80-те години си спечелиха известна популярност в бившия Съветски съюз, но то бе за кратко, преди много време и чрез друго поколение от певци и музикални творци.
Публична тайна е също така, че в Евровизия има много политика. Следователно няма как страната ни да се представи успешно на конкурса без впрягане на съответна политическа компетентност, извън личния ангажимент на избраните от нас изпълнители. Има много силни политически интереси страната ни да е с лош имидж и да се проваля в промовирането си на подобни форуми. Не се знае с какво и кой "доброжелател" може да ни провали в нещо, особено при положение, че държавата явно не се грижи да ни предпазва и защитава от това, или най-малкото да ни предупреждава. В този контекст може да се поставят и мениджърските пропуски на БНТ, за което неколкократно е ставало дума на други места.
Въпреки всичко това, въпреки, че в България музикалната сцена, с изключение на чалга жанра, е в дълбока криза и на ръба на съществуването си, винаги са възможни чудеса. Трябва само да продължаваме да участваме и да си вярваме.
No comments:
Post a Comment